жельо желев

Желю Желев е български учен, дисидент и политик, държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г. Първи президент на България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).

Роден е на 3 март 1935 г. в шуменското село Веселиново. Завършва „Философия“ в Софийския държавен университет през 1958 г. Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 г. е приет за член на БКП.

В периода 1961-1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на Софийския държавен университет. През 1975 г. започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт. Като философ работи в областта на онтологията.

Желю Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС). Избран е за народен представител в 7-ото Велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от 7-ото Велико народно събрание за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев. На президентските избори, проведени през януари 1992 г., е избран за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради нейното място на провеждане, на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които губи от Петър Стоянов.

Желю Желев е женен за Мария Желева, с която имат две дъщери (Станка и Йорданка) и син. Първото им дете – Митко, умира на 80-ия ден от рождението си от тежка вродена сърдечна недостатъчност. През 1993 г. по-малката му дъщеря Йорданка се самоубива.

Желю Желев умира на 30 януари 2015 г. в София на 79-годишна възраст. Има множество награди и отличия, сред които орден „Стара планина“ – I степен на Република България (7 март 2005 г.).